ЕЛЕКТРО-АКУПУНКТУРА ПО ФОЛ (ЕАФ)

Из книгата д-р Надежда Григорова
ЕЛЕКТРО-АКУПУНКТУРА ПО МЕТОДА НА ФОЛ (EAФ) И ХОМЕОПАТИЯ

Принцип на метода
ЕНЕРГИЯ И МАТЕРИЯ

Революционните промени в науката стават тихо.

Най-брилянтните идеи се нуждаят от най-дълго време, за да бъдат приети. В началото на двайсети век, с работата на световноизвестния учен Алберт Айнщайн започна тиха революция в областта на науката в Европа.

Преди това от векове беше възприет механичният модел на света на сър Исак Нютон. Този физически модел обясняваше света като една достатъчно предсказуема система, основана на три основни закона. Ако знаем скоростта и времето на движение на обект в някаква посока, можем да намерим обекта на точно предвидено място. Ако на една частица с известна маса се приложи сила, може да се изчисли ускорението на частицата. Aкo върху даден обект се приложи някакво действие, тогава възниква противодействие, равностойно по сила и насочено в обратна посока.

Тези физически принципи правят света лесно предсказуем. Например, приложени към химията и медицината, те звучат така: „Ако се дават повече лекарства, ще се получат по-добри резултати.“

Замислено човече

Терапията със силни лекарства е съгласно Нютоновия модел и идеята за трансплантация на органи също: това е смяна на повредената част на механизма. Но първо във физиката, а после в други клонове на науката все повече и повече експериментални данни не съвпадаха с модела на Нютон.

През 1919 г. A. Айнщайн създаде своето уравнение:

E = m * C2

Където: E – eнергия; m – мaса; C – скорост на светлината във вакуум, 3 * 108 m/s.;

Tова уравнение показва, че масата е форма на енергия. Maтерията може да се превърне в енергия. Това може да се види в камината, когато дървата горят. Цялата материя представлява акумулирана енергия.

Според теорията на Айнщайн скоростта на светлината във вакуум, 3 * 108 m/s., е максималната скорост в пространството. Един модел на структурата на атома, развит в началото на двайсети век показа, че атомът е като слънчева система с голяма положителна маса в центъра и електрони с малка маса и отрицателен заряд, обикалящи наоколо. Положението на електроните по техните орбити се запазва стриктно 26 Н. и всяка орбита има специфична енергия, която може да се освободи, ако електроните преминат на по-ниска орбита. В този момент се отделя порция енергия (квант светлина) със специфична вибрационна честота.

Трептение на вълни в пространството

Следното уравнение показва връзката между енергията и вибрационната честота на кванта светлина.

E = h.ν

където: E – енергия; h – константа на Макс Планк(6,62620 * 10-34 J.s.); ν – честота;

Колкото по-висока е честотата на кванта, толкова по-висока е енергията на фотона.

Учените са намерили, че фотонът има качества на частица (има енергия), а в същото време показва поведение на вълна, тъй като има специфични дължина на вълната и честота.

Дължината на вълната е реципрочна на честотата и се представя, както следва:

l = 1/ν

където: l – дължина на вълната; ν – честота на вълната;

Вълните са динамични структури, във всеки момент те осцилират, преминавайки от нула до максимум по синусова крива и след максимум се връщат до минимум енергия.

Вълните могат да взаимодействат помежду си съгласно законите на физиката.

Интерференцията е смесената картина, която се получава, когато се срещнат две вълни. Тя може да се наблюдава на водната повърхност, ако се хвърлят два камъка близо един до друг и получените вълни се срещнат.

Резонансни честоти са тези, които имат еднакви честоти с вибрационния спектър на приемника, било то човек, машина, мост или какъвто и да е предмет. Например, ако певец пее срещу стъклена чаша, той може да предизвика счупване на чашата, ако излъчва звук, който вибрира със същата честота като вибрацията на резониращата чаша.

Електромагнитните полета на частиците реагират помежду си чрез интерференция и резонанс.

Енергията е основната форма на съществуване на всичко в света. Енергийните спектри имат огромно разнообразие на честоти.

Нашите очи могат да детектират ограничена част от енергийния спектър: от червен към оранжев, жълт, зелен, син, до виолетов цвят.

Цветни линии от спектъра на светлината

Знаем, че има други честоти, които са невидими за нашите очи, но могат да се детектират чрез технически уреди: радиовълни, инфрачервена и ултравиолетова радиация, рентгенови лъчи, гама лъчи.

Холографията е физически метод за формиране на триизмерен образ с помощта на лазер. Той е изобретен през 1974 година от Денис Габор, унгаро-английски физик, който по-късно получи Нобелова награда за това откритие.

За да се направи холограма, се използва лазер, който произвежда лъч монохроматична поляризирана светлина. Този лазерен лъч се разделя на две посредством леща: единият лъч отива към обекта и оттам – към фотографска плака. Другият лазерен лъч се изпраща директно към фотографската плака и получената интерференчна картина се запечатва. Когато плаката се прояви, картината прилича на бъркотия от нищо незначещи светли и тъмни линии и обектът не може да се види. За реконструкция на образа филмът се осветява от лазерен лъч и тогава се проявява триизмерно изображение на оригиналния обект. Образът зависи от ъгъла, при който лазерът облъчва фотографския филм.

Най-важното свойство на холограмата е фактът, че всяка част на холограмата съдържа цялата информация, притежавана от цялото. Ако за реконструкция на образа се използва парченце от фотографската плака, ще възникне цялата картина на обекта. Това ни позволява да получим изцяло нов модел за разбиране на реда и организацията на реалността. Не е необходимо да се реже цялото на парчета, за да се изучи неговата функция.

Човешкото тяло и съставни системи от него

В тази природа, която прилича на фантом, на по-дълбоко ниво на реалността всички неща във Вселената са безкрайно свързани помежду си. В холограмната Вселена минало, сегашно и бъдеще, всички присъстват едновременно.

В природата холографските свойства се илюстрират чрез фракталните структури. Това са образувания, в които една малка част от структурата има подобна форма като цялото. Речната мрежа е пример на фрактална структура. Ако увеличим всяка малка част от речната мрежа, ще получим картина, която прилича на общия вид на мрежата. Голям клон и малко клонче на дървото показват структурата на цялото дърво. Кристализиралата като снежинка вода е добър пример на фрактална структура, тъй като нейната форма е образувана от подобни, но по-малки кристализирали клончета.

Космическото пространство е пълно с енергии и някои от тях са все още напълно непознати за нас.

Тази дискусия, приложена към нашето здраве и към медицината, показва, че тъй като нашето тяло работи с енергия, най-добрият начин за лечение е да се работи за възстановяване и балансиране на енергията на системата.



ФАКТОЛОГИЯ И ОТКРИТИЯ

Методът Електро-акупунктура по Фол е открит и развит в Германия от д-р Рейнхолд Фол(1909–1988 г.).

Той е бил човек с много широк спектър от интереси. Най-напред учил архитектура, след това се обърнал към техническите науки, като е учил в Технически университет. По-късно е завършил медицина.

Д-р Фол се разболял от рак на пикочния мехур. Той не се е съгласил с конвенционалния медицински подход. Намерил сам решение на своя проблем в китайската традиционна медицина чрез прилагане на акупунктура. След това имал още двадесет години активен живот.

Д-р Фол и неговият приятел Фриц Вернер, инженер по електроника, са извършили широки медицински и технически изследвания върху свойствата на китайските акупунктурни точки.

д-р Reinold Voll

През 1953 година те открили, че физическите свойства на кожата на човека в китайските точки са много по-различни от всички други точки на човешкото тяло. Като използвали много чувствителен омметър, те намерили, че съпротивлението на кожата във всяка акупунктурна точка е двайсет пъти по-малко, отколкото в другите точки на кожата.

Това може да се покаже посредством добре познатия закон на Ом:

I = U / R

където: I – сила на електрическия ток; U – напрежение; R – съпротивление;

Намерено е, че в акупунктурните точки:

I = 10–12 uA (Микро ампера)

U = 1,0–1,2 V (Волта)

R = 95 kΩ (Kило-oма)

Навсякъде другаде по кожата съпротивлението е около 20 пъти повече, R = 2000 kΩ [19].

По този начин китайските акупунктурни точки, с тяхното ниско съпротивление, изглеждат като малки басейни и потокът на енергията се движи от точка към точка.

След това те открили, че точките могат да имат съпротивление, различно от нормалното, в зависимост от здравето на пациента.

Третото откритие направили случайно. Намерили, че при поставяне на подходящото лекарство в контакт с тялото, ненормалният сигнал от точката може да се върне към нормата [1*].

Потвърдено било, че акупунктурните точки могат да бъдат открити с голяма точност. Те са 1–3 мм в диаметър.

Скоро д-р Фол разбрал, че има повече меридиани по човешкото тяло, отколкото са класическите китайски меридиани. Той е добавил осем допълнителни Фол меридиани на картата на меридианите и добавил също някои нови точки по китайските меридиани.

Това било началото на развитие на нов клон на Природната медицина, Електро-акупунктура по Фол (ЕАФ). Първите машини за тези измервания са познати като Diateperapuncteur или Dermatron.

Книга Reinold Voll

През 1960-те години в Корея проф. Ким Бонг-хан е направил серия от изследвания върху меридианната система на зайци. Чрез инжектиране на радиоактивен фосфор (P32) е открита система от фини тръбички, следващи пътя на акупунктурните меридиани. Той открил, че меридианната система е разделена на различни подсистеми: вътрешна, вътрешно-външна и външна. Меридианната тръбовидна система е различна от кръвоносната система. Въз основа на много експерименти с различни животински видове проф. Ким заключил, че меридианната система се появява 15 часа след зачеването и може би има важна роля за деленето и диференцирането на всички клетки в тялото [2].

По-късно, през 1985 г. в Париж, изследователите Жан-Клод Дарас, Пиер де Вернейл и Пиер Албаред извършили експерименти, които направили видимо движението на енергията в меридианите. При инжектиране на разтвор, съдържащ йони на радиоактивния елемент (Tc99), е регистрирано движението на този елемент в меридианите със скорост около 5 см/мин [3].

радиоактивния елемент (Tc99)

В Москва д-р Ромен Авагжиан е експериментирал как да направи видими акупунктурните точки, използвайки електромагнитно поле с висока честота и високо напрежение. Когато човешка ръка се постави в това поле, точките стават видими върху кожата, тъй като те започват да луминесцират. Най-интересното в този експеримент е фактът, че се виждат много повече точки, повече от показаните в класическите китайски меридиани и даже повече от допълнителните меридиани на д-р Фол [4].

Като използвал подобна техника, д-р Ion Dimitrescu от Румъния развил метод, наречен Electronography, основан на визуализацията на раздразнените меридианни точки. Намерено е, че при електрографично сканиране се появяват само точките, показващи налична патология в някои органи и системи на индивида [5].

Д-р Фол изследвал класическите китайски меридиани при много клинични случаи. Той намерил съответствие между точките и физическото им положение върху органите и тяхната физиологична функция. В резултат той публикувал карта на китайските меридиани, включваща някои нови точки, и карта на допълнителните Фол меридиани [6]. Той е описал китайските меридиани от гледна точка на познанията на западната медицина. По този начин е направена връзка между класическата китайска медицина и днешната медицина. После е изградил мост между китайската медицина и хомеопатията чрез откритието, че хомеопатичните лекарства са в състояние да балансират меридианите [1].

класическите китайски меридиани

Същността на този процес е в това, че хомеопатичното лекарство, като източник на резонансна енергия, е в състояние да възстанови баланса на енергията в меридиана.

Ако лекарството има различна вибрационна енергия, то не произвежда никакви промени в показанията на Фол измерването.

По този начин д-р Фол е направил синтез между три клона на Лечителството и го е нарекъл Електро-акупунктура по Фол, ЕАФ.

Използвана литература:

  1. R. Voll, The Phenomenon of Medicine Testing in Acupuncture According to Voll, Amer. Acupunct., 8, 1980, 97-104.
  2. Richard Gerber, Vibrational Medicine, 3-rd ed, Bear & Company,Rochester, Vermont, 2001.
  3. P. De Vernejoul et all, Etude Des Meridiens D’ Acupuncture par les Traceurs Radioactifs, Bull. Acad. Natle, Med, v.169, Oct. 1985, 1071-5.
  4. Keith Scott-Mumby, Virtual medicine, Thorsons, 1999.
  5. I. Dimitrescu and J. Kenyon, Electrographic Imaging in Medicine and Biology, Neville Spearman Ltd, Suffolk, UK, 1983.
  6. R. Voll, Topographische lade der Electroakupunktur, Medizinich literaturische verlagsgesellschalf MBH, Uelzen, 1976.



КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИЗМЕРВАНЕТО

Методът е основан на измерване на специфичното съпротивление на кожата в акупунктурните точки посредством Фол апарат. Всеки Фол апарат е един чувствителен волтметър (или амперметър или омметър). Пациентът държи пасивния електрод (катод) в едната си ръка, а акупунктурните точки се тестват чрез контакт с другия електрод (анод). Апаратът може да бъде цифров или аналогов, разграфен от 1 до 100, както е предложено от д-р Фол.

Схема на лява ръка по точките от китайските меридиани

Измерванията са безболезнени и силата на тока от порядъка на микроампери е толкова минимална, че никой не може да бъде увреден от нея. Меридианите трябва да се тестват от двете страни на тялото: лява и дясна.

Много често възниква голяма разлика при измерванията отляво и отдясно и това изисква специално внимание.

Веществата за измерване се поставят на специална поставка и се отчита ефектът от тях.

Показание над 50 е знак за повишена енергия в точката, а показание под 50 е знак за липса на енергия в тази точка.

Измерванията се тълкуват, както следва:

  • 50 – е най-доброто измерване за всяка точка, нормално състояние.
  • 40–60 се приема като практически нормално.
  • 60–65 показва възбуждане на точката.
  • 65–75 означава раздразнение в точката.
  • 75–85 показва възпаление.
  • 85–100 показва силно възпаление.
  • 40–35 отбелязва начало на дегенерация.
  • 35–25 означава прогресивна дегенерация.
  • < 25 означава деструктивни промени или възможно злокачествено развитие.

Използването на кортизонови препарати повлиява измерването. То води до силно потискане на сигнала, което трае даже няколко дена след спиране на кортизона.


Кожата не трябва да се натиска много и не трябва да се наранява. Меридианните точки не са на повърхността на кожата, а в мезодерма и като проводящи точки изпращат сигналите от точка до точка. Притискането по време на измерване трябва да бъде умерено и еднакво във всяка точка. С това се свиква чрез практика. По-важно е да има стратегия за действие: откъде да се започне измерването, какво означава показанието, какво да се прави стъпка по стъпка.

Всеки акупунктурен меридиан и всяка точка на него може да се тества чрез ЕАФ. Корпоралните точки, разположени по тялото, не се използват често. Най-известни и най-често ползвани са точките, разположени по ръцете и по краката.

Понякога са много полезни специфичните точки, разположени по ушите (аурикуларни точки). Всеки може да използва допълнително корпорални точки, според познанията си по акупунктура.

Може да се наблюдава един феномен, който е наречен от д-р Фол "Индикаторен спад", когато показанието достига до максимум и внезапно спада значително. Това е важен знак, че по този меридиан има патологичен процес.

Повечето практикуващи Фол тест измерват най-напред главните меридианни точки. Това е удобно и спестява време. Но много често тези точки не са достатъчни за описване на състоянието.



КАКВО МОЖЕ ДА СЕ ПОСТИГНЕ ЧРЕЗ ЕАФ

Измерванията по EAФ не изключват методите на модерната клинична медицина. Диагностичните тестове са необходими и те трябва да се провеждат. Най-добре е да се комбинират и кооперират усилията на общата медицина и другите различни области и методи за лечение.

Чрез EAФ се отчита, че някои меридиани и някои точки от тях имат по-високи или по-ниски показания, отколкото нормалните. Това означава, че енергията в тези меридиани не е балансирана. Резултатите от ЕАФ може да не бъдат идентични с получените данни от анализа на кръв на официалната медицина. Анализите на кръв се базират на измерване на материални количества антитела, концентрации на вещества или различни клетки.

Тестът EAФ отчита промените в енергетичното състояние на органите. То може да се детектира много по-рано, дълго преди проявата на нарушението на физическо ниво. По-нататък тестът ще покаже как да се възстанови балансът на енергията на тялото.

Чрез ЕАФ се предписва индивидуално лечение за всеки пациент: лекарство, доза, комбинация от добавки и съвместимост на лекарствата.

Ако възникне сигнал от някакъв патоген, който повлиява енергията на някои меридиани, това не значи, че правим диагноза за болест. В последните дни на живота си Луи Пастьор, бащата на съвременната микробиология казал на приятелите си: „Аз не бях прав, бактерията е нищо, средата е всичко.“

Схема на аура на човешко тяло

Много често патогенът може да е там, но енергията и параметрите на вътрешната среда (като киселинност, йонна концентрация, окислително-редукционен потенциал и други биохимични и биофизични параметри на организма) са достатъчно добри, за да държат патогена под контрол и да предотвратят неговото размножаване. Съгласно проф. д-р Шарл Никол (Charles Nicolle), носител на Нобелова награда за медицина, скрита болест може да присъства дълго време в организма [7]. Tова е много важно, особено за присъстващи вътреклетъчни патогени, като Рикетсии, Хламидия и вируси. Но веднага, щом под някакво влияние се понижи енергията на тялото (нова инфекция, изтощение, стрес или емоционален проблем), започва началото на клиничната форма на тази скрита болест. В този смисъл ЕАФ детектира скритите смущения на енергията в меридианите и показва път за предотвратяване на следващи усложнения. Това е предпазваща медицина, бъдещето на медицината. Намерено е, че ЕАФ може да открие някой проблем месеци и години преди клиничната му проява.

Апарат IKG-02

Практически всичко може да бъде тествано чрез ЕАФ: лекарства на алопатичната медицина, хомеопатични лекарства, билкови продукти, витамини, минерали и други добавки, кристали, течности, газове, бижута, животински косми и много други. Една важна част от теста ЕАФ е тестът за алергия, включително храни и много вещества от окръжаващата среда.

Тестът за поносимост към храни е важна част от работата по балансиране на енергията на меридианите, той е необходима част от холистичния подход към здравето.

Периодичен ЕАФ тест може да отбележи промените в състоянието и съответно може да се прави оптимизация на предписаните лекарства. Динамичните промени в предписанието на лекарствата са много важен фактор за добър и бърз баланс на енергията.

Използвана литература:

7 - C. L. Jadin, The Rickettsial and Para Rickettsial Approach of CFS and Related Disorders, Johannesburg, S.A., 1999.