Как ни разболяват емоциите е поредица от статии, които ще се опитат да внесат яснота по проблема. Преди да отворим дума за медицинския поглед върху нашето здраве, необходимо да обърнем внимание на факта, че всяко събитие от живота на човека влияе върху неговото съзнание, а оттам и върху неговото здраве.
„Човек свиква с това да бъде в затруднено положение, както свиква и с всичко друго, благодарение на онзи добър стар хомеопатичен доктор – Времето!“
„One becomes used to being hard up, as one becomes used to everything else, by the help of that wonderful old homeopathic doctor, Time.”
(Джеръм К. Джеръм 1859 – 1927 английски писател хуморист)
Как ни разболяват емоциите – част първа
Предговор
Състоянието на стрес, независимо дали е причинено от реална, връхлитаща беда или от въображаема опасност, самота и отчаяние, занимаващи съзнанието ни, страх от евентуална загуба, страхове и тревоги, свързани с минало, настояще и бъдеще, всички причиняващи стрес събития и мисли, влияят на системата хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези, а оттам и на функцията на целия организъм.
Затова познахте! Няма как да не намесим в тази статия една от най-сложните дисциплини на конвенционалната медицина – ендокринологията. Според повечето напредничави имена в медицината, това е науката на бъдещето. Някога, след не много години, когато напълно сме разбрали как работи човешкият мозък, ще сме разбрали също как да се лекуваме, без външно въздействие. На практика всеки човешки организъм е една ходеща лаборатория, която е способна да се самоанализира и самокоригира! При това с удивителна точност и скорост, и без никаква възможност за грешка или т.нар. „нежелани реакции“.
Когато се каже думата „ендокринология“ и на средностатистическия гражданин на света му се приисква да прескочи точно тази тема. Защото е сложно. Защото се налага да се запознаем с трудно изговарящи се термини и защото все още не сме я опознали напълно. Последното не значи, че ни липсват много добри и стабилни изследвания и доказателства за това как-работят-нещата. Ще се опитаме в тази статия да представим и обясним по прост начин основните ендокринни взаимодействия и да ги свържем с прости за спазване правила, които значително ще подобрят цялостното ни здравословно състояние, а от там и качеството на живота, който водим.
Нашият мозък е шефът
За всичко случващо се в нашия организъм е виновен нашият мозък, той е шефът. Но не е шеф, като такива, каквито ние познаваме в живота си, а несравнимо по-добър. Той вижда и чува всичко, знае всичко, може да направи всичко по най-добрия начин. Той е толкова висококвалифициран, че е време да погледнем на него с други очи. Нашето съзнание е една малка част от неговите възможности, за които той се грижи.
Интересно защо можем да допуснем, че се разболяваме от външни въздействия като вируси, патогенни бактерии, паразити и гъби, но не можем да приемем, че се разболяваме най-вече от това, което нашият мозък произвежда. Ние не сме му позволили? Кой би позволил на своя мозък да работи по начин, който ни разболява?! Никой! Той работи с нас, работи и против нас. А последното го прави, тъй като няма никакъв друг избор. И тези процеси предстои да ги прочетете в тези статии. Как си нанасяме сами вреда? Как да избегнем стреса? Как да живеем, за да бъдем здрави и щастливи?
Хронология и еволюция
За да обясним по-добре какво се случва в нашите тела, е неизбежно да погледнем назад във времето и си припомним как сме еволюирали. Преди 3 милиона години човешкият мозък рязко е започнал да се увеличава по обем и маса. Тогавашните хора са започнали да откриват сечивата на труда и са направили нещо много важно – обединили са се в по-големи племенни групи. Преди това са живели в една враждебна среда сравнително уединено, по едно до пет семейства в пещера, но са установили, че ако се съберат повече, разпределят работата по оцеляването на всички по равно и така, групово, ще оцелеят по-дълго време.
Повече хора означава повече общуване и социални умения, които преди това не са им били познати. А когато говорим за общуване и социализация, говорим и за емоции. Човешкият мозък допреди половин милион години е нараствал експоненциално, докато стане 3 пъти по-голям от представителите на разумния вид отпреди 3 милиона години. Мозъкът на „хората“ от преди 3 милиона години е бил с размерите на съвременното шимпанзе.
По-голям мозък – по-голям капацитет
Бавно е започнал този мозъчен растеж, като е достигнал пика си през времето, когато нашите предшественици са откривали животновъдството и земеделието. Изведнъж животът на прародителите ни се е променил изключително, във всяко едно отношение. Вече не сме били ловци и събирачи, а са възникнали други умения, сборни от предишните, но и доста надградени. Човекът е установил, че се изхранва по-добре с обработка на земя и отглеждане на добитък. Освен това не му се е налагало да мигрира често, за да търси добри ловни или събирачески полета, вече е можело да води уседнал живот. Тогава са се сформирали и първите села, където хората са се научили да строят домове, които да защитават не само тях, но и добитъка, както и събраната реколта. Възникнали са професии, тъй като всеки е проявявал различно владеене на дадено умение, а в емоционален план са започнали да се създават първите притчи, песни и обреди.
Колкото са се обогатявали човешките умения, като вид и стойност, толкова са се обогатявали и социалните характеристики на дадено новокаменно общество, както са се наричали хората от това време – около 9 000 години преди н.е. Новите професии били от занаятчийски тип, скотовъдци, шивачи, кожари, земеделци и др., а когато са започнали да разменят помежду си изработените от занаятчиите предмети, възникнала и търговията. И така до каменно-медната епоха, когато обработката на металите е дала още повече възможности за напредъка на човешките изобретения. В социален план хората се е наложило да усвояват и поведения, които са приемливи за племето, в което живеят. Защото животът извън племето е бил равносилен на смърт.
Социалният ни дизайн
Антропологът Дезмънд Морис, който още е и зоолог, и етнолог, автор на идеята „голата маймуна“, и носител на много световни номинации, и награди. Също и автор на много книги и филми, проследява социалното развитие на много племена и народности. От жените-жирафи в Африка, до индианските племена Серано, които и до днес съществуват. И в творчеството си той многократно твърди, че човек не е устроен да живее в големи общества. Че иделните групи, в които съвременният човек би се чувствал най-пълноценен и щастлив, не бива да наброяват повече от 200 души.
Сред общество от такъв калибър всеки познава всекиго, но и всеки се съобразява с всички, без тези взаимоотношения да се струват непосилни. Затова в големите градове, хората са много по-непознати и избират да се държат като непознати. В ежедневието си срещаме много непознати хора, но нямаме навика да ги поздравим дори, защото е трудно да бъде поздравен всеки. По-скоро ги възприемаме като дървета в гора, сред която вървим. Мегаполисът и големият град не предполагат всеки техен жител да има поведение, което да е приемливо за всички останали. Оказва се, че в колкото по-голямо социално общество живеем, толкова по-безлични отношения сме склонни да толерираме. И обратното – в малкия град или село хората са далеч по-задружни и склонни да се съобразяват с мнението на всеки отделен индивид.
Етнография – социалните характеристики на един етнос
Но да се върнем на миналото. Всяка цивилизация и култура, дори всяко различно човешко племе има свои социални правила. Хората не просто са работели заедно, но са измисляли различни по вид и интензитет социални занимания, които да ги сплотяват, да ги карат да се чувстват щастливи, че са част от точно това племе/село/цивилизация. Освен това, в миналото човешките трудови занимания рядко са били толкова концентрирано еднообразни, каквито са в днешно време. Работата на предците ни е могла да се раздели по вид и дори по сезони. Оране, сеитба, беритба, съхраняване на продуктите за зимата и през цялото време, докато хората са работели, е текла и задължителна социална активност.
Песни са се носели по нивите, по синорите и сред стадата, специални социални обреди са съществували, като молебни за дъжд или за повече риба в морето, плашене на лоши духове, призоваване на добри духове, изцеление, помени към мъртвите и много други. Целият човешки живот е бил низ от различни и повтарящи се ежедневно социални обреди. Никой не е живял както живеем сега. Дори хората, които са водели отшелнически живот, са били по-социални от днешните жители на мегаполиса. Как преминава днешният работен ден? Напрегнато и изнервящо? Еднообразно и същевременно с това досадно. А вечер, преди да заспим, малко хора се радват на социални трепети пред телевизорите си. Друго е да изиграеш едно хоро, пък да ти смигне някой на хорото, пък да чуеш вълнуващ разказ, докато твоето въображение си изгради всички картини, които днес телевизията с готовност ще ти покаже.
Самите ни умения да общуваме се променят. А емоциите ни са плод на всяка глупост, която можем да си въобразим. Емоциите ни служат само за наша консумация, обществото в което живеем няма нужда от тях. Затова как ни разболяват емоциите е много важен въпрос и си струва да се разнищи по-детайлно.
Add comment