Увод

Човечеството е преминавало през много видове биологични катаклизми. Официалното датиране на тези катаклизми е от 541-а година, от което време сме намерили достоверни документи. През тази година избухнала т.нар. Юстинианова чума, която е предизвикана от бактерия, предавана от ухапване от бълхи и която се нарича „yersinia pestis“. Много по-късно, през 2018-а година едно мащабно изследване на шведска гробница, доказало, че същата бактерия е убивала хората от 3 000 г. пр. Хр.

През годините чумата, дължаща се на тази бактерия, променяла имената си, но неизменно вземала своите жертви. Стотици милиони хора са измирали от нея, ако вземем предвид и двете чумни пандемии – т.нар. Черната смърт (1347-1353) и Модерната чума (от 1885г.)

Бактериите еволюират. При това много по-бързо, отколкото можем да го предвидим. Всеки нов гостоприемник е нова „лаборатория“ за болестотворните патогени, от която лаборатория могат да осъвременят генома си, по начин, който ги прави не просто опасни, но смъртоносни.

              Холерата също е поразявала жестоко човечеството. Преминали сме седем сериозни холерни катаклизми, които са отнели живота също на стотици милиони хора по света, а и до момента холерата е бич в много страни, където чистата питейна вода е рядкост и лесно може да бъде замърсена.

              През цялата история на човечеството са умирали хора от вирусни инфекции. Всякакви вируси са ни погубвали. Самата концепция за вируса, като патоген, е много по-късно открита и доказана (края на XIX в). Изобщо вътреклетъчните инфекции са тежък ритник по човечеството. Първата вирусна пандемия е била от 1889 до 1893 г., т. нар. „Руски грип“ (Influenza A/H3N8), който тогава предположили, че е предаван от птиците, а миналата година изтъкнати вирусолози от Харвард и Ню Йорк го обявиха, че е бил вид SARS-CoV-2. Някакъв предшественик на съвременния Ковид. Но с подобията не свършваме дотук. Последвалите пандемии – Испански грип (1918 – 1919, с официалното име Influenza A/H1N1), Азиатски грип (1957 – 1959, официалното име Influenza A/H2N2), Хонг конг грип (1968 – 1970, с официалното име Influenza A/H3N2), Тежък Респираторен Синдром (2002 – 2003, с официалното име SARS – CoV), Свински грип (2009 – 2010, с официалното име Influenza A/H1N1), Средно-източен Респираторен Синдром (2015 до момента, с официалното име MERS – CoV) и последният Ковид – 19 (2019 до момента, официалното име SARS – CoV – 2).

Прави впечатление как не просто наименованията са почти еднакви, а как самият патоген е характерен. Той се отличава от вирусите на едрата шарка; варицелата; HP вирусите; Ебщайн-Бар; хепатитни вируси; рубелола; вируси, причиняващи пневмонии; цито-мегало вирус; бяс и т.н. Пораженията, които прави върху хората са само едната му страна, другата е неговата еволюция, която е далеч по-фундаменталната. В крайна сметка, след години, ще се окаже, че този вирус се е променил в нещо, което не е толкова смъртоносно, тъй като от гледна точка на патогена, е много по-добре гостоприемникът му да е жив, за да може повече време да поддържа размножаването на вируса.

              Природата така работи – създава живот, който пък оцелява във враждебна среда и ако не може да оцелее в тази среда, той се видоизменя, докато средата престане да бъде враждебна за него. Колкото по-сложно е устроен този нов живот (нов организъм), толкова по-трудно протича видоизменянето му, с толкова повече жертви е съпътствана тази еволюция.

              През изминалите години на пандемия, ние имахме възможност да се запознаем с много клинични случаи, които ни доказаха убеждението, че промяната е най-сигурното събитие в нашия живот. Трябва да сме подготвени за тази промяна и тази наша подготовка се изразява в създаването на тинктурите Ахинора и Неда.