Разликата между използване на билки и ползването на т.нар. „екстракции“
(част първа)
Ние, хората, сме биологичен вид, който е оцелял на тази планета, благодарение на всичко, което Природата ни е предоставила. До толкова сме се свързали с тази Природа, че е трудно да си го представим същински.
Ще опитам да дам един доста нагледен пример с една мънчка бактерия, която живее във всеки от нас.
Всяка наша клетка съдържа от стотици, до хиляди митохондрии, които се намират в цитоплазмата, която заобикаля ядрото на клетката. Въпреки че по-голямата част от ДНК е пакетирана в хромозоми в ядрото, митохондриите също имат собствена ДНК. Този генетичен материал е известен като митохондриална ДНК. Самият произход на митохондриите е различен от нашия.
Но как се е случило това?
Преди минимум 1 милиард години, когато планетата ни е била млада и редовно обстрелвана от метеорити, най-вероятно от последните, е пристигнало мъничка извънземна клетка. Тя е била от вида Rickettsiales (първична митохондрия) и е представлявала паразитна патогенна бактерия, която е отнемала енергията от всяка клетка на гостоприемника, в който е попадала. И този вид бактерия, от прокариотен вид, докато е общувала с другите организми, е била погълната от бактерия от еукариотен вид. Втората бактерия е усвоила „умението“ на паразитната извънземна бактерия, да прихлеберчва енергията от всяка клетка и така се е случила важна бактериална еволюция. Самите органели от вида Rickettsiales са се репликирали чрез разделяне на две, като се използва процес, подобен на простата, асексуална форма на клетъчно делене, използвана от бактериите. А новите еукариотни бактерии са започнали да се репликират, докато копират съдържанието на уловените извънземни паразитни бактерии.
Енергията винаги е била всичко необходимо за живота и най-ценният ресурс за всеки жив организъм.
Така еукариотните бактерии, които са получили новото умение от прокариотната бактерия, по някое време, в своето делене, са се осъвременили с още една прокариотна бактерия в себе си и съответно с два пъти повече възможности от храната да получават повече енергия. Този процес по трупане на повече паразитни бактерии в клетката и до ден днешен продължава, това е еволюционно състезание, което със сигурност сме пренесли и в човешкия вид, в своите тела и във всяка своя клетка.
И до момента никой не може да направи митохондриите лабораторно, защото те се нуждаят както от митохондриални, така и от генни продукти от клетъчно ядро.
Човечеството, през еволюционния си път, се е налагало да се справя по такъв, несъзнателен за нашите умове, начин с всякакви възможни микроорганизми – вируси, бактерии, гъби и паразити. Нашите имунни системи са толкова високо еволюирали, че пазят познанието от хиляди поколения преди да съществуваме ние самите.
Не бива да подценяваме Природата, а още по-малко да се правим на нейн заместител.
Разбира се, че, чисто като вид, ние знаем много повече за същата тази Природа и нейните безкрайни възможности, но все още сме едни пеленачета, за да опитваме да я имитираме.
Сега ще ви разкажа какво точно имам предвид, когато коментирам напъните ни да имитираме природни възможности?
Световните учени отдавна са открили химичните елементи, които изграждат всяка жива клетка. Всяко растение, което сте виждали, е изследвано подробно и описано неговото съдържание до последната молекула. Вече може лесно да се разбере какво е точното съдържание на, примерно, растението алое. *Тук трябва да направим една уговорка, че видовете алое са достатъчно много, подробно са описани 590 вида растения и хибриди, и съответно при тях има чувствителни разлики в химичния им състав. Не всяко алое става за ядене, нито за обработка на рани. Има три вида сериозно отровни растения алое и още десетки, които може и да не доведат до летален изход, но със сигурност се водят отровни. Съдържанието, което се каня да коментирам, е само на най-разпространеното вид алое – Алое Вера. Химичното съдържание на алое вера е следното:
Алое вера съдържа 75 потенциално активни съставки: витамини, ензими, минерали, захари, лигнин, сапонини, салицилова киселина и аминокиселини. Витамини: Съдържа витамини А (бета-каротин), С и Е. Също така съдържа витамин В12, фолиева киселина и холин.
Можете да сте сигурни, че съставките на естественото Алое Вера, стига последното да е отглеждано в нехимически обработени почви и без да бъде третирано с допълнителна химия, ще дадат желаните резултати, приложени върху вашия организъм. При това Природата така се е „погрижила“ и за това растение, че само активното вещество, представено в долната формула, далеч не е достатъчно, за да „осмисли“ цялото растение. Освен това самото разбиране, че активното вещество лекува, е много погрешно. Активните вещества имат смисъл, само когато са обградени от неактивните, а последните осмислят работата на активните вещества. Така до скоро се изписваха витамини буквално на килограм, на почти всеки пациент, без да се разсъждава дали същият пациент може да ги усвои. Едва преди 5-6 години се завъдиха коментарите, че витамини ( и хормони) не се изписват, без да се предпише към тях спомагащ усвояването агент. А често последният дори не е един, а няколко, които следва да се приемат по отделна схема от тази на витамините ( и хормоните).
Напоследък отвсякъде изскача надписът „екстракт от Алое Вера“.
От храни, напитки, козметика, детергенти, медикаменти, превързочни материали, тоалетна хартия и каквото се сетите още.
Това, което не ни казват тези продукти е, че в думата „екстракция“ не стои това, което повечето потребители си представят на практика.
Никой не отглежда нужните за целите на производството растения Алое Вера, иначе цялата ни планета, чисто като площ, не би стигнала, за да произведем такова количество от тях, че да стигне за производството на всички продукти, които гордо претендират, че го съдържат.
Какво тогава е крие под думата „екстракт“?!
Отговорът е прост – химическа формула на активното вещество!
Продава се на прах. Произвежда се от химически заводи и може да бъде „обогатен“, по желания на клиента, по следните начини:
„Добавки при поръчка: антрахинони/антрони. Алое-емодин, алоетична киселина, антранол, алоин А и В (или известни като барбалоин), изобарбалоин, емодин, естер на канелената киселина. Въглехидрати: чист манан, ацетилиран манан, ацетилиран глюкоманан, глюкогалактоманан, галактан, галактогалактуран, арабиногалактан, галактоглюкоарабиноманан, пектиново вещество, ксилан, целулоза; Хромони: 8-C-глюкозил-(2′-O-цинамоил)-7-O-methylaloediol A, 8-C-glucosyl-(S)-aloesol, 8-C-glucosyl-7-O-methyl-(S) -алоезол, 8-С-глюкозил-7-О-метил-алоедиол, 8-С-глюкозил-норевгенин, изоалоерезин D, изорабаихромон, неоалоезин А. Ензими. Алкална фосфатаза, амилаза, карбоксипептидаза, каталаза, циклооксидаза, циклооксигеназа, липаза, оксидаза, фосфоенолпируват карбоксилаза, супероксид дисмутаза. Неорганични съединения: калций, хлор, хром, мед, желязо, магнезий, манган, калий, фосфор, натрий, цинк. Разни, включително органични съединения и липиди, Арахидонова киселина, γ-линоленова киселина, стероиди (кампестрол, холестерол, β-ситостерол), триглицериди, тритерпеноид, гиберилин, лигнини, калиев сорбат, салицилова киселина, пикочна киселина. Неесенциални и незаменими аминокиселини: аланин, аргинин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, глицин, хистидин, хидроксипролин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, фенилаланин, пролин, треонин, тирозин, валин. Протеини: лектини, лектиноподобно вещество. Захариди: маноза, глюкоза, L-рамноза, алдопентоза. Витамини: B1, B2, B6, C, β-каротин, холин, фолиева киселина, α-токоферол. И други.“
Съжалявам, че с толкова много химия ви затрупах! Целта ми не е да ви уплаша или откажа от ползването на продукт с „екстракция от Алое Вера“, а само да ви информирам какво на практика си купувате.
Тук искам само да вметна, че за да получите течна „екстракция от Алое Вера“ (гел), трябва да добавите към прахообразното вещество поне 9 пъти повече студена вода и добре да го разбъркате.