ЗДРАВЕТО ЗАПОЧВА ОТ ЧЕРВАТА

Автор: д-р Надежда Григорова, 20 декември, 2021г.

I Част: Човешкият Mикробиом- част от ДНК ресурсите на      нашия организъм.

II Част:  Акермансия муцинифила (Akkermansia muciniphila)- полезната бактерия, свързана с нормалното телесно тегло.

I Част: Човешкият Mикробиом- част от ДНК ресурсите на      нашия организъм.

   В наше време човечеството вече е намерило начин да се предпазва и лекува от много инфекциозни болести като чума, холера, едра шарка, полиомиелит, постродилна треска и много други остро протичащи заразни заболявания. Това стана благодарение на повишената хигиена в медицинската практика, ваксинациите и антибиотиците.

   Но в края на миналия век и в наше време ние страдаме от нов тип болести, които са хронични, изтощителни, а някои от тях са смъртоносни. Голяма част от сегашните болести са били редки и непознати в миналото. Такива са: алергии, екземи, аутизъм, рак, сърдечно-съдови, автоимунни заболявания, храносмилателни разстройства и затлъстяване. Постепенно затлъстяването при възрастни и деца стана повсеместно в западния свят, а и в развиващите се страни.

   Голямото научно откритие в началото на новия век беше изпълнението на международния проект Човешки геном, при който учените разчетоха броя на човешките гени. Развитата за целта технология за секвениране на гени показа, че ние, хората, имаме набор от 21000 гени. Това е доста по-малко от броя на гените на някои нисши животни като червеи и водни бълхи.

   Нашите гени имат много по-разнообразни функции. Те могат да произвеждат различни комбинации белтъци и да се изявяват различно в зависимост от жизнените условия. Експресията на гените зависи от активността на пакетиращите ги белтъчни структури, наречени хистони.

   Технологията на секвениране на гени позволи да се направи още едно голямо откритие: проучване на гените на човешката микрофлора, т.н. Човешки микробиом.

   Микробиомът на човека представлява сумата от всички живи организми съпътстващи човешкия организъм, включително микроскопичните прокариоти: бактерии (bacteria) и археи (archaea) без клетъчно ядро и без мембранно разграничени органели, както и микроскопични еукариоти (eucariotа)- организми, чиито клетки имат клетъчно ядро.

   Беше открито, че у нас живеят над 10 000 бактерии, голяма част от които са в полезно сътрудничество, в симбиоза с нашия организъм. Те са „добрите бактерии“ за нас. Голяма част от бактериите опазват външните граници на човешкото тяло. Например Пропионбактериум (Propionbacterium) по лицето и по гърба, Коринебактериум (Corynеbacterium) по слабините и подмишниците и Стафилококус (Staphylococcus) по влажните и запотени части на кожата. В устната кухина преобладават бактериите Стрептококус (Streptococcus), съвместно с още близо 1 800 вида бактерии.

   Голяма част от бактериите на Микробиома се намират в червата. Те метаболизират останалата несмляна храна и други химически вещества, като произвеждат ензими и витамини, нужни за биохимията на нашия организъм и така спомагат за добавяне на повече калории от приетата храна. Това има значение в периоди на хранителен недоимък. Някои от тези бактерии поддържат чревния епител и предотвратяват ефекта на т.н. „пропускливи черва“ като ограничават проникването в кръвта на токсични вещества. По този начин „добрите бактерии“ контролират имунния статус на организма. Произведените от бактериите вещества влияят на мозъчната функция, на емоциите и на поведението на индивида.

   В сляпото черво (цекума) и в апендикса бактериите са най-много, те са трилиони. В дебелото черво се намират бактериите от род Фермикутес (Fermicutes), които заемат около 30% от човешкия Микробиом. Към тях спадат голям клас Бацили (Bacilli), например Лактобацили (Lactobacillales), голям клас Клостридии (Clostridia) и други.

    Бактерията Фекалибактериум праузнитиции (Faecalibacterium prausnitizii) заема около 5 % от чревната микрофлора на здрави хора. По-голямо количество от нея се намира при деца с наднормено тегло и с развитие на диабет, особено при западен тип хранене с много захар и много мазнини.

   Бактериите от клас Моликутес (Molicutes) се срещат често в червата на хора със свръхтегло [1], докато от червата на слаби хора се изолира често бактерията Христензенела (Christensenella) от клас Клостридиа (Clostridia) [2].

   При пациенти, които се оплакват от подуване на корема след храна често се откриват Цианобактерии (Cyanobacteria), a при подуване и болки се изолират различни бактерии от клас Протеобактерии (Proteobacteria), като добре известните Ешерихия коли (E-coli), Протеус (Proteus), Булкхолдерия (Bulkholderiа), Псеудомонас (Pseudomonas), Коксиела (Coxsiella) и други. Общото при тях е, че те произвеждат вещества-пропионати, съдържащи пропилов радикал (С3Н7-). Пропионатите са токсични за човешкия организъм. Например произвежданият от бактерията Клостридиум дифисиле (Clostridium diffficile) изопропилов алкохол е токсичен за мозъка и причинява замайване на главата и понякога припадък. Такива хора са считани за алергични към алкохол, а истинската причина е в тънките черва.

   Другият тип произвеждани вещества са бутирати, съдържащи бутилов радикал (С4Н9-). Те се произвеждат главно от бактериите Фермикутес (Fermicutes). Към тях спадат известните полезни бактерии Лактобацили (Lactobacyles), които са в състава на много видове пробиотици. Тези бактерии разграждат растителни фибри в дебелото черво. Веществата бутирати са полезни за човека.

II Част:  Акермансия муцинифила (Akkermansia muciniphila)- полезната бактерия, свързана с нормалното телесно тегло.

   През периода 2004-2006 г. са проведени важни експерименти в университета „Вашингтон“ в гр. Сент Луис, Мисури, САЩ. Заселвани са различен тип бактерии в червата на стерилно родени мишки. Установили са, че типът микроби в Микробиома разделя опитните животни на две групи: слаби и дебели [3]. Този резултат води до революция във възгледите за ролята на Микробиома за телесното тегло на хората.

   Вижда се, че не само краткосрочната диета и физическите упражнения са отговорни за сваляне на телесното тегло. Важно е  какъв бактериален комплекс отглеждаме в червата и с какво храним своя Микробиом.

    Произвежданите досега пробиотици заселват полезни бактерии и спасяват от унищожение Микробиома при вземане на антибиотици, но те далеч не вземат предвид нужните бактерии за всеки човек. Науката напредва и разкрива нови хоризонти в областта на здравословното хранене.

   Професор Патрис Кани, специалист по хранене и метаболизъм открил, че затлъстелите хора са нечувствителни към хормона лептин отговорен за чувството на засищане при хранене. Също така се изяснило, че тези хора проявяват симптоми на възпалително заболяване на мастната тъкан. Мастните клетки на затлъстелите хора са наводнени от имунни клетки, сякаш се борят с някаква инфекция. При тях мастните клетки се тъпчат с още мазнини и стават по-големи. Тук вече не става дума за трупане на резерви за зимата, а за болестно, възпалително състояние. Професор Патрис Кани открил, че причината са някои бактерии в Микробиома, които се обвиват в слой молекули липополизахариди. Ако преминат в кръвта, тези молекули действат като токсин и отключват имунна реакция на възпаление. Липополизахаридите могат да преминат в кръвта само ако лигавицата на червата е рехава и пропусклива [4].

   Сред микробите в червата през 2004 г. е открита бактерията Акермансия муцинифила (Akkermansia muciniphila) от рода Verrucomicrobia. Тя е в различно количество при слаби и затлъстели хора, в пряка връзка с телесното тегло и трайното му поддържане. Нормално, при слаби хора, тя възлиза на около 4 % от микробното количество, а при затлъстели хора бактерията Акермансия почти липсва. Ето защо за трайно поддържане на нормално тегло е необходимо повишаване на количеството на бактерията Акермансия в Микробиома.

   Ролята на бактерията Акермансия се заключава в следното: тя се заселва в мукуса (слузта) по стените на дебелото черво и уплътнява чревната лигавица. Така тя предпазва от проникване на токсичните липополизахариди в кръвния ток. Доказано е, че бактерията Акермансия не само механично препятства проникването на чужди вещества в кръвта, но тя изпраща химични сигнали за производство на повече слуз. По този начин, осигурявайки си дом и комфорт, Акермансия пречи на токсичните липополизахариди и на други токсини да преминават в кръвта.

   Китайско проучване върху мишки [5] показва, че повишеното микробно количество на Акермансия предпазва опитните животни от прогресивно напълняване, чернодробна стеатоза и инсулинова резистентност. Подобряват се лабораторните резултати за серумна глюкоза, инсулин и триглицериди. Подобрява се експресията на гени, отговорни за липидния метаболизъм. Според това изследване хранителната добавка Акай бери (Acai berry)* променя състава на чревния Микробиом като увеличава силно количеството на бактерията Акермансия.

   Според друго изследване [6] бактерията Акермансия се развива силно в червата под влияние на екстракт от плода Нар (Punica granatum). Бактерията Акермансия разгражда елаготанините на нара до елагинова киселина. Продуктите от хидролизата на елагиновата киселина неутрализират редица токсични фенолни съединения в червата и така се подобрява състоянието на имунната система на организма.

   Изследването на Кели Харингтон представя кои храни в нашата диета увеличават микробното количество на Акермансия в Микробиома на човека [7]. Според нейната публикация полезните храни се разделят на няколко групи:

  1) Храни, съдържащи полифеноли: черна боровинка, червена боровинка, нар, червено грозде, къпини, малини, ягоди, подправката карамфил, какао на прах, черен шоколад и лешници.

   2) Храни, съдържащи елагинова киселина: нар, ябълки, червена боровинка, малини, ягоди, орехи, ядки пекан и ядки шамфъстък.

   3) Бобови храни: бял боб, черен боб и салатен боб.

   4) Храни, съдържащи флавоноида хисперидин: портокали, лимони и грейпфрути (по-малко).

   5) Храни, подпомагащи чревните бактерии, произвеждащи бутирати: бадеми, ябълки, ечемик, нахут, киви, овес и чесън.

   Авторката препоръчва 12 часово гладуване, т.е. хранене 2 пъти дневно. При това се намалява нивото на съединението зонулин в червата, за което се счита, че причинява т.н. „пропускливи черва“.

   Физическото движение е важен фактор за развитието на добрите бактерии. Според изследване в университета на щат Илиноис, САЩ, активното движение увеличава развитието на бутират-произвеждащи бактерии. Намаляват се възпалителните процеси в червата, увеличава се енергията и се подобрява паметта на студентите. Червата се раздвижват много добре от каране на колело. Изследването е показало отлични резултати за 6 седмици при девойки, твърде напълняли от заседнал живот, като последващ РНК тест е доказал увеличено съдържание на бактерията Акермансия в техния микробиом. Добри резултати са показали също бягане, ходене, йога и спортуване в спортен салон.

   В заключение можем да обобщим, че здравето до голяма степен се определя от вида бактерии в Микробиома на човека. Продукцията на различни вещества от бактериите се отразява на състоянието на имунната система, на нервно-психическите реакции, на нивото на инсулин, глюкоза и триглицериди в кръвта и в крайна сметка на телесното тегло на индивида.

   Все още в Европа няма пробиотици, съдържащи бактерията Акермансия муцинифила. Сигурно е, че много скоро ще се произведат нови пробиотици, съдържащи новоизучени добри бактерии. Но грижата за здравето си остава наша, на всеки от нас.

   Прав е бил Хипократ, който е казал, че здравето на хората започва от червата.

   * До момента не сме открили добра хранителна добавка на Акай бери, която да се продава в България.

Най-доброто за момента на световния пазар е хранителната добавка Sevenhills Wholefoods – https://sevenhillswholefoods.com/ Добавката се нарича „Acai berry powder” и съдържа 100% смлян и изсушен във вакуум плод на Акай бери. За съжаление в България масово се внасят наподобяващи хранителни добавки, които не вършат никаква работа. Дозата за тази хранителна добавка, за възрастен, е ½ чаена лъжичка от продукта, сутрин и вечер, в продължение на поне 3 месеца.

За създаването на тази статия бе използвана следната литература:

1). Million M., Lagier J., Jahav D., Paul m., Gut bacterial Microbiota and obesity, Clinical Microbiology and Infection, April 2013, 19, (4); 305-313.

2). Goodrich J. K., Waters J. L. et all, Human Genetic Shape the Gut Microbiome, Cell, 2014, 159 (4), 789-799.

3). Turnbaugh P. J. et all, An obesity associated gut Microbiome with increased capacity for energy harvest, Nature, 2006, 444, 1027-1031.

4). Колън А., „Човекът е само 10% човек. Как и защо микроорганизмите в нашето тяло управляват здравето ни“, Изд. Кръгозор, София, 2021, стр.90-93.

5). Haizhao song, Xinchun Cheu, Rou Deng, Dietary anthocyanin rich extract of Acai berry protects from diet induced obesity, liver steatosis and insulin resistance with modulation of gut microbiota in mice., Nutrition, June 2021, vol 86, 111176;

6). Susanne Henning, Paula Summanen, Ru Po Lee, Pomegranate ellagitannins stimulate the growth of Akkermansia muciniphila in vivo, Anaerobe, February 2017, vol. 43, p.56-60.

7). Kelly Harrington, Foods to Promote Gut Health and Increase Akkermansia, Nutritional therapy, November 2021; https://corespirit.com/articles/foods-to-promote-gut-health-and-increase akkermansia-85prgq

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Към началото