Една от най-разпространените болести в модерния свят, днес, е Токсоплазмозата. Тя се причинява от едниклетъчен паразит токсоплазма гондии. В статията ще разгледаме как възниква, как се разпространява токсоплазма гондии (токсоплазмоза) и нейното лечение.
Половината от пътя към нашите беди си го извървяваме сами.
Народна поговорка
Според изследвания на стопани на котки в Европа, от 19 век насам заболяването е скочило от 7% до 70%. Съществуват данни за заболели от този паразит от началото на човечеството. Медицинският Институт за мозъчни изследвания – The Stanley Medical Research Institute, изключително обстоятелствено изследва това заболяване.
The Stanley Medical Research Institute
из „Всичко за котката„
Всички членове на семейство Фелид (Felidae (Коткови)), от котенца до лъвове и тигри, споделят общ котешки предшественик, живял в Югоизточна Азия преди около 11 милиона години. Облачният леопард, застрашен фелид, открит в Югоизточна Азия, е генетично най-близкият фелид до оригиналния.
Малко предистория
Преди около 9 милиона години „семейството на фелидите претърпя експлозивна диверсификация, като породи тридесет и седем вида, които днес покриват географския и екологичния спектър на Земята“1 . Един от тези видове е Felis sylvestris sylvestris (Европейска дива котка), местен в Близкия изток, Източна Азия, Северна Африка и Европа, и предшественик на всички домашни котки. Има четири други подвида на Felis sylvestris sylvestris, но това е единственият, който е опитомен.
Котките са били първоначално опитомени в Турция, преди около 10 хиляди години, по време на масовото земеделие и събирането на реколтите от зърно. По-късно те са опитомени в Египет, вероятно независимо. Вероятно дивите котки са привлечени от мишките, придружаващи събирането и трупането на голямо количество зърно. Съществуват и някои доказателства, че котките са били опитомени независимо в Китай преди около 5000 години, но дивата котка е с произход леопардовата котка, която е различна от дивата котка, опитомена преди това в Турция2.
Като се има предвид поведението на котката, както го познаваме, изглежда също вероятно котките сами да са се подложили на опитомяване, вместо да бъдат опитомени целенасочено от хората. През по-голямата част от времето, когато котките първоначално са били опитомени, преди 10 000 години до края на 18 век сл. н. е. котките са били разглеждани почти изключително като утилитарни същества, по-специално за убиване на мишки и плъхове и по този начин за защита на хранителните запаси. Има предположения, че понякога са били считани за домашни любимци, но с изключение на древен Египет, такива примери са редки. Например при погребение в Кипър отпреди 9500 години човек и котка са били погребани заедно.
Още за котките и токсоплазма гондии (токсоплазмоза)
Основният пример за котки, които се считат за домашни любимци, е бил в древен Египет, когато преди около 3500 години (1500 г. пр.н.е.) местният култ, почитащ богинята на котките (Бастет), е широко разпространен. Котките били високо ценени и често мумифицирани, след смъртта си. Собственик на котка е бил само висш сановник и към котките са се отнасяли като към свещени животни с господарски рангове. ДНК секвениране от египетска мумия е открила ДНК последователности на Tоксоплазма гондии през 2013 г.3
Херодот отбеляза специално специфичната египетска привързаност към котките, когато е посетил Тива през 450 г. пр. н. е. Коментарът му е: Египтяните толкова се страхуват да не им откраднем котките, че забраниха износа им извън Египет. Пътеписът му обхваща пътуването му до Етиопия, когато съставя карта на Африканския континент, смятайки, че Земята е плоска и свършва в Етиопия. В този пътепис Херодот обстойно коментира странната привързаност и култ към котките в Египет. Акцентите му са върху обожествяването на котката, съпроводено с непрекъснати грижи към това животно, дори последното да е агресивно, всички хора, имали допир с животното са му безропотно верни, в това число и самите господари, които доброволно се оставялли да бъдат хапани и драскани от котката-божество. Нахапаните и надраскани хора, дори и деца, изпитвали благодарност към котката, обяснявайки, че това е волята и естесвото на Бастет.
Какво представлява Токсоплазма гондии?
Паразитът Toxoplasma gondii е еукариотен едноклетъчен, облигатно интрацелуларен организъм от клас Conoidasida, разред Eucoccidiorida, cемейство Sarcystidae, род Toxoplasma. Паразитът съществува в две форми: активни тахизоити и неактивни брахизоити.
Как се заразяваме с токсоплазма гондии (токсоплазмоза)?
Проникналите в организма паразити навлизат в клетките на лигавицата нач ервата и там се размножават чрез делене (асексуално) дотогава, докато клетката загине и се спука. Тогава многобройни тахизоити се разпространяват по кръвен път и могат да се заселят във всеки орган, включително и в мозъка. Атакувани от имунната система, те преминават в неактивна форма, брахизоити, формиращи кластер, наречен спорозоит, обвит с ципа, т. нар. ооциста. Тя е малка и се разпространява лесно. Цистите от Toxoplasma gondii могат да съществуват много години, необезпокоявани от имунната система.
Повечето инфекции са латентни, от брахизоитни цисти. Но това не значи, че те са безвредни. Те отделят токсични вещества и дразнят тъканите наоколо, като предизвикват инфекция и канцерогенеза. Тези цисти се регистрират добре чрез Фол тест. При Фол теста се установява висок сигнал от засегнатия орган дотогава, докато паразитите вътре в клетките са живи.
Особености на тoксоплазмозата
При Toxoplasma gondii има и сексуална репродукция, чрез сливане на ядрата на две клетки. Това става само в организма на животните от семейство котки, както диви животни в природата, така и при домашните котки. В животните от семейство котки паразити се намират в слюнката, урината и изпражненията. Като се има предвид, че домашните котки облизват козината си и живеят постоянно в дома, заразяването е почти непредотвратимо. Другите топлокръвни животни са само преносители на токсоплазмени трахезоити, които се размножават в чревната лигавица асексуално.
Има данни, че заразени с Токсоплазма мишки изпитват странно привличане към котки и се оставят да бъдат лесно изяждани (т. е. улесняват размножаването на паразита). Не е странно, че афинитетът към домашните котки означава нещо подобно и при хората. Силата на биохимичните процеси е много мощна, щом е свързана с размножаването на видовете.
Токсоплазма гондии (токсоплазмоза) поражения
Напоследък има публикации, свързващи шизоидни умствени състояния и други умствени отклонения при човека със заразата от токсоплазмоза в ЦНС. Има много данни, че токсоплазмоза води до образуване на злокачествени тумори. Образуват се кисти, включително и в мозъка. Внедреният в клетката на гостоприемника паразит отделя свои протеини, ензими от типа кинази и фосфатази и това провокира образуване на антитела, а оттам – и формиране на тумори в мозъка. За ролята на антителата към Toxoplasma gondii и мозъчните тумори се отнася и работата, а за механизма на мозъчната канцерогенеза е предложена хипотезата, че Токсоплазмата е способна да манипулира микро РНК на гостоприемника (miRNAs), което играе централна роля в посттранскрипционната регулация на генната експресия. Така токсоплазмата промотира мозъчна канцерогенеза. Иначе казано подпомага образуването на рак в мозъка. Заразата засяга най-често мускулна тъкан, мозък, гениталии, може да бъде в уринарната система, във всеки орган, дори в сърце и очи.
Токсоплазмозата може да бъде фактор за безплодие, както и риск за оцеляването на фетуса. Жена, заразена с Toxoplasma gondii, може да предаде заразата конгенитално и да даде живот на фатално увредено дете. Фол специалистите най-често намират този паразит в яйчниците на жени с репродуктивни проблеми. За щастие след премахване на паразитите те раждат здрави деца.
Ооцистите са забележително устойчиви, особено ако се отлагат в сенчести, влажни и умерени условия. В Гърция, при засенчени външни условия със средна температура на въздуха 19,5 ° C, ооцистите остават жизнеспособни по време на 13-месечен експеримент. В България ооцистите, заровени в рохкава почва, остават жизнеспособни 18 месеца. Ооцистите, поддържани експериментално при 4 ° C в морска или сладка вода, остават жизнеспособни за 24 и 54 месеца. Ооцистите също оцеляват повече от година във флакони с 2% сярна киселина при 4⁰C.
Какви са симптомите на токсоплазма гондии (токсоплазмоза)?
Един от най-сериозните проблеми при разпознаването на Токсоплазмоза, е че тя протича безсимптомно при 90% от случаите при заразяване на деца или възрастни. Само при 10% от заразените се наблюдава в началната фаза на заразяването увеличени лимфни възли, болки в мускулите, възпалено гърло, главоболие и температура около 38,5⁰ C. Общо взето симптомите приличат на лек грип или хранително натравяне. Но и тези симптоми бързо отшумяват и почти всички заразени си изкарват една латнентна инфекция, която започва да създава проблеми при компроментирана имунна система.
Тежка токсоплазмоза, причиняваща увреждане на мозъка, очите или други органи, може да се развие от остра инфекция с токсоплазма или такава, която е възникнала по-рано в живота и сега е реактивирана. Тежката токсоплазмоза е по-вероятна при лица със слаба имунна система, въпреки че понякога дори хора със здрава имунна система могат да получат увреждане на очите от токсоплазмоза. Признаците и симптомите на очната токсоплазмоза могат да включват намалено зрение, замъглено зрение, болка (често с ярка светлина), зачервяване на окото и понякога сълзене. Офталмолозите понякога предписват лекарства за лечение на активно заболяване.
Дали се препоръчва приемане на лекарства зависи от размера на очната лезия, местоположението и характеристиките на лезията (остра активна, срещу хронична непрогресираща). Офталмологът ще осигури най-добрите грижи за очната токсоплазмоза. Ако токсоплазмата е намерила път към мозъка, най-често се получават кисти в мозъка, токсоплазмозен менингоенцефалит и токсоплазмозен енцефалит, мозъчни възпаления, причиняващи гърчове, объркване и кома. Когато плодът е заразен, симптомите могат да бъдат леки или доста сериозни. Токсоплазмозата при нероденото бебе може да бъде животозастрашаваща за бебето скоро след раждането. Повечето новородени с вродена токсоплазмоза може да изглеждат нормални при раждането, но могат да развият признаци и симптоми с напредване на възрастта. Особено важно е да проверите за инфекция в мозъка и очите им.
Как се диагностицира токсоплазмозата?
Ако някога сте били изложени на T. gondii , антителата ще присъстват в кръвта ви. Това означава, че ще имате положителен тест за антителата. Ако тестовете ви се върнат положителни, значи сте се заразили с това заболяване в даден момент от живота си. Положителният резултат не означава непременно, че в момента имате активна инфекция.
Ако вашият плод е диагностициран с токсоплазмоза, вероятно ще бъдете насочени към специалист. Ще бъде предложено и генетично консултиране. Възможността за прекратяване на бременността, в зависимост от гестационната възраст на бебето, може да се предложи като възможност.
Как стандартната медицина лекува токсоплазмоза?
Ако заболяването е тежко, трайно е, засяга очите или засяга вътрешните органи, Вашият лекар обикновено предписва пириметамин (Daraprim) и сулфадиазин. Пириметаминът се използва и за лечение на малария. Сулфадиазин е антибиотик.
Как се лекува токсоплазмоза чрез алтернативна медицина?
Хомеопатията изписва Zincum picricum, Calcarea carbonica, Cina.
От билковото лечение – двумесечен прием на „Пара-7®„ се справя прекрасно по време на било то каква засечена инфекция от Токсоплазма, а ако е тежка формата – два месеца прием на „Пара-7®„, един месец почивка и нови два месеца прием на „Пара-7®„- това е схемата за изчистване, без остатък от паразитите Токсоплазма гондии.
Най-добрата новина от билколечението е, че препаратът „Пара-7®“ премахва всички фази на заразяване с токсоплазмоза. Не само при междинните пациенти, но и при самите котки! Обезпаразитявайте се веднъж годишно с „Пара-7®“ и вие, и домашния ви любимец, и ще държите интестиналните паразити далеч от дома и живота си.
______________________
- Будянски С. Характерът на котките. Ню Йорк: Викинг; 2002: 6
- Котки опитомени два пъти? Наука 2015; 351: 429
- Khairat R, Ball M, Chang CC, et al. Първи прозрения в метагенома на египетските мумии, използващи секвениране от следващо поколение. J Appl Genet . 2013
Add comment