ХРАНА И ХИМИЯ
Хранително-вкусовата промишленост, наричана още „хранителна индустрия“ е започнала своя път още през средновековието, когато фермерите са установили, че произвеждат повече храна, отколкото могат да употребят в самата ферма. Първоначално натуралната размяна на стоки е била най-предпочитаната, но след това са започнали да използват и някакъв вид платежни средства.
Постепенно това занимание – да се предлагат хранителни продукти на непознати хора, се е превърнало в професионално занимание. И последното е еволюирало в индрустрия с огромни мащаби и възможности.
Именно хранителната индустрия е тази, която е дала най-голям дял към световните стопанства. Нищо друго не се е развило толкова мощно, както леката промишленост, в лицето на хранителната, козметичната и тютюневата промишлености. Нито една от тях, макар, че се води „лека“, не е никак лека. И ако преди е била повече хранителна, отколкото вкусова, сега е предимно вкусова и много слабо хранителна, ако приемем, че консуматорите на храните сме ние – хората, а не примерно риба в язовир или ферма за зайци/кокошки.
Интересното е, че вече на хранителните нужди на човека, се гледа както на хранителните нужди на шараните в някое рибно стопанство. Тука искам да уточня, че има рибни стопанства, които отглеждат шараните си по изключително сериозен биологично базиран начин.
Човешката храна вече е важно да бъде вкусна, да мирише добре и да изглежда добре. В големите градове собствениците на ресторанти често ползват парфюм с вкусен аромат, за да привличат клиентите си отдалеч. Сигурно сте подозирали това им действие, тъй като миризмите вкусно са обостряли чувството ви за глад.
До средата на 20-и век храната, която е била предназначена за хора, е съдържала далеч по-малко химически добавки. Всеки от вас е виждал колко много „подобрители“ се добавят към всяка храна, която можете да си купите от магазина.
Хранителната индустрия не се е развила само в посока предлагане на изумително голямо многообразие, но и в посока стопанството, което отглежда хранителните култури. И без да имам предвид само ГМО, искам да акцентирам върху всяка хранителна суровина, която може да ви мине през ума. Захар – химически произведена, сол – химически произведена, пшенично брашно – химически обезличено от добавени субстанции, ориз, боб, леща, грах, царевица, слънчоглед, моркови, картофи, лук, чушки, домати, краставици, соя… Всичките те са химически третирани още на ниво посеви, после докато съберат реколтата, още няколко пъти се третират растенията с тежка химия. А когато вече реколтата е факт, се започва друга химическа обработка – за избелване, за по-бързо зреене, за по-дълът живот на щанда, за по-бърза топлинна обработка, за лъскав външен вид, за по-бавна (или по-бърза, взависимост от нуждите) ферментация и още много други. Докато от хранителните ресурси в храната не остане нищо, което да е биологически полезно за хората. До толкова сме си прецакали храната на макро ниво, че трябва да кръстим индустрията „Химически – вкусова“, това е по-правилният термин за нея в момента.
Органичното фермерство изобщо не означава „Без химия“
Останали са в България няколко малки фермички, които се опитват да произвеждат химически не третирана храна. Но много малко сънародници разбират, че вече да се храним с не химически третирана храна е привилегия. Като тук нямам предвид „вкуса от детството“. Този вкус могат да го докарат, без проблеми. Имам предвид самото хранително съдържание в храната. Това, което човешкият организъм разпознава като храна, а не „гримирана да изглежда като храна отрова“.
Нашите човешки тела не могат да разграждат толкова химически третирана „храна“. На клетъчно ниво има голямо значение дали даденият протеин е третиран с химия или не е. Защото ако е третиран, това вече е нещо токсично. Никоя клетка не е чак толкова „луда“, че да се храни с подобна субстанция. На клетъчно ниво гладуваме, докато трупаме токсични запаси, не само по кожата и костите, където организмът ни има привичките да трупа токсини, но и по всеки наш орган и система.
А отвратителното „състезание“ по трупане на токсини продължава вече няколко поколения.
Прилагам две графики, които предлагам да разгледате.
Тази графика показва исторически факти за децата с аутизъм от 1975 година до 2015 година. Графиката съдържа и други интересни данни, свързани с това социално състояние. Цялата статия, на английски език, можете да прочетете тук: Клик.
Add comment