Децата за нас са не само бъдещето ни, но и много повече от това. Те са онези истински българи, в чиито очи и души може човек да се огледа. Детството е времето за възпитание на сърцето и безгрижен живот. Времето за изследване на близкия свят, чантата на мама, бюрото на тате, време за пакости, за безрасъдни мечти, за абсурдни въпроси и за забавни констатации.
Седемгодишната Нина, в писмото си до Бог беше написала: „Господи, не се сърди, но цветята са ти се получили по-добре!“
Само едно дете може да гледа така на света и да ни удивлява със своите прозрения. Никой не заслужва своите деца! Те са винаги много, несравнимо повече от нас самите и ако можеше няка да се научим от тях, планетата би била много по-добро място за живеене. Божията мъдрост се образува във всяко дете, някак се раждаме с нея, а после и неусетно натрупваме тежките обстоятелства, които ни изменят личността до неузнаваемост. А от последното страдат най-много нашите деца.
Работите с вдъхновение и отдаденост! Да бъде!