Из книгата
„Върбичани канеха Леко на мъжка приказка ту в този, ту в онзи дюкян черпеха го кафета, хранеха го и му плащаха, за да оправи търговската им кореспонденция. Пишеше писмата им с гръцки букви, умееше сметки да подреди, а като се разприказваше, всички го зяпваха в устата и го слушаха в захлас.
– Леко, я кажи колко манастира има на Света Гора Атонска? – питаше чорбаджи Цоньо, който беше решил да ходи на поклонение там.
– Поветсе от двайсе са! – уверено отвръщаше Леко – Там са Хилендарски, Зографски, Кастомонидски, Григориански, Великата Лавра с клисия, церква „Благовестение”, а нагоре по Атонската гора са манастирите Каракал и Филотей, наблизо е манастирът Икареа, а на високото е клисията Преобразение. Български манастири там са Зограф и Хилендар. И осте храмове има, всицки съм ги видел. Всеки православен християнин требва да иде, да им се покльони.
– Бре, Леко, ами турците не им ли сторват зло?
– Нема, не смеят. Султаните от памтивека са им дали право, всеки манастир си пласта данъка и си гледа християнската слузба.
– Леко, ами ти къде си изучил четмо и писмо, в манастир ли?
– Засто в манастир бе бай Петре, язе съм уцил в Елиногрецеско схолио, в Академия на остров Патмос. Там се изуцава граматика, риторика, философия, все високи пистими1. А вие тука уците децата си да графисват на словенобугарски, сякас за несто некога сте им потребват тия кривулици. Истински логос (2) дават само
елинските езици.“
