Разликата между използване на билки и използване на т.нар. „екстракции“
(част втора)
Химическият гел от Алое Вера, сравнен със съдържанието на растението, едно, че съдържа само химически произведени компоненти – не виждали Алое Вера дори на снимка, но и чисто формално погледнато, „екстракцията“ съдържа под 10% от т.нар. активни съставки на растението. Като под думите „активни съставки“ био-химията има предвид съставки, които имат лечебни свойства. И да уточня, че дори прахообразното вещество, явяващо се суровината за този гел, съдържа под 10% от някои от активните съставки на растението Алое Вера.
За по-любопитните искам да добавя, че цената на т.нар. „екстракция от Алое Вера“ към днешни цени от световни пазари – индийски химически заводи – е между 20 000 и 25 000 индийски рупии за един тон. Тази цена, представена в по-познати парични знаци е между 1 670 – 2 100 щатски долара за тон „екстракция“ или 3 000 – 3 800 лева за един тон. От този един тон можете да получите минимум 10 тона плътен гел, наречен „екстракция от Алое Вера“. За бързо пресмятащите отговорът е лесен, но за по-сигурно ще го спомена и аз – това са 40 стотинки за 1 килограм получена плътна лепкава субстанция. По-редките субстанции, съдържат повече вода и по-малко гел.
Всичко, на което пише „екстракция“ е произведено в химически завод. Не си представяйте, че след като си купите т.нар. „екстракция от люти чушки“ някой е садил тези чушки, после ги е брал, после ги е обработвал механично или безопасно химично, че да получи този екстракт.
Процесите по тнар. „натурална екстракция“ са много, тежки, скъпи, изискват машини, земя, хора и време, които пък оскъпяват безумно тази „натурална екстракция“. Хипотетичната „екстракция от люти чушки“ съдържа максимално 10% от съединението капсаицин, с химическа формула C18H27NO3.
Отново е създаден химически капсаицинът и представлява, както се досещате, бял прах. Последният няма мирис, няма вкус, има лютивина, която при поглъщане или влагане в различни козметични средства, реагира с вкусовите ни рецептори или с рецепторите ни за болка по кожата.
Над 99 % от продуктите, които претендират, че влагат „екстракт от люти чушки“, реално продават химически създаден капсаицин. Спокойно могат да го нарекат „8-метил-N-ванилил-6-ноненамид“, каквото на практика е. Но така няма да спечелят потребителя, който, обикновено от невежество, си вярва, че някой някъде е отгледал, брал и подбирал люти чушки за неговите нужди. Освен това, много по-достойно звучи „екстракт от люти чушки“. Определено предизвиква клиента да си вярва, че консумира нещо, произведено от Природата.
Горните два примера важат за абсолютно всичко, в което прочетете „есктракт“. Най-големият производител на екстракти е Китай, следван от Индия. Горе-долу, тези две държави, са сегментирали световното търсене и което не се произвежда от Китай, се произвежда от Индия.
По-близо до нас са съседите ни от Турция, които са превърнали в промишленост екстракцията на масла от маслодайни растения. Тази тема обаче е много широка и на нея ще се концентрирам в следваща тема.
Подозирам, че повечето от читателите тук са вече скандализирани как може да твърдим, че почти всичко, на което пише „екстракт“, на практика е химически създаден продукт. Съзнавам, че много читатели най-вероятно няма да повярват на тези редове, може би защото дадените таблетки, които приемат, им помагат и защото от години ги приемат или защото техен много близък човек е много доволен… Прави сте! Всичко се прави, за да бъде пациентът доволен. Важно е и да си плати, а ако може повече, за повечето производители това е единствената цел.
За да бъде произведен този рафт с биологично чисти храни и лечебни растения, са нужни минимум около 420 хилияди човека, държава с големината на Полша, с неурбанизирани територии, идеален климат и 4 години производство.
На нас, в Хелианти, ни предлагат, от доста време и от няколко места, да спрем да се занимаваме с „глупости“, като да търсим билки от Лудогорието, Рила планина, Пирин, Родопите и други затънтени кътчета на България.
Трудно се събират билки, при това не всеки може да ги събира правилно. Сериозните билкосъбирачи, които имаме щастието да познаваме, изпълняват по няколко обреда, преди да отнемат от Природата най-добрите растения. Изобщо не си представяйте роми, въоръжени с ножици. От Природата се взема по опредлени начини, след пости, съзнавайки, че самата Природа трябва да „одобри“ това бране.
Как трябва да се събират билките е цяло изкуство; какво се събира и какво се оставя; някои събирачи на билки имат специални ритуали, преди, по време и след, процеса по брането на билките. Защото Природата е тази, която създава и подарява. И всички дарове от Природата не могат да се имитират в лаборатории. Едни и същи растения, погледнато чисто ботанически, може да имат идентични химически съставки с дадено съединение, но лечебното растение притежава и нещо като дух, уникално собствено присъствие.
Има голяма разлика между култивираните лечебни растения и диворастящите такива. От опит сме установили, че култивираните билки миришат както дивите, изглеждат както дивите, но действието им е от 2 до 10 пъти по-слабо.
Add comment